До средата на ХХ век България е държава с аграрна икономика, без значими индустриални предприятия. До този момент огромната маса от населението живее в селата на територията на държавата.

През 50-те години управляващата по това време БКП взема решение за електрификация на всички населени места и индустриализация на икономиката ни. Предприемат се конкретни стъпки за постигане на така формулираните цели и в кратки срокове са постигнати значими резултати. Бързо е установено, че основна роля в развитието на индустрията играе електроенергията. Поради това започва проектирането и изграждането на предприятия, произвеждащи ел. енергия, както и междинни подстанции и трасета, отвеждащи я до съответното индустриално предприятие потребител. Направените предварително геоложки проучвания и установените находища на залежи от въглища са основен фактор при избора на места за изграждане на ТЕЦ-ове. Задължително се взема предвид и наличието на големи водоизточници в близост до тях, а там, където няма естествени такива, се създават изкуствени. Изграждат се и множество ВЕЦ, използвайки природните дадености на страната ни. На практика именно в този период са изградени основните ни електропроизвеждащи предприятия, електропреносна мрежа и подстанции. С развитието на индустрията ни нуждата от електроенергия непрекъснато нараства и на места, където са съсредоточени множество предприятия потребители, се създават локални мощности. Такъв е случаят с Долината на химията в Девня, където са съсредоточени множество предприятия най-вече от областта на тежката химия, които се нуждаят от огромни количества електроенергия за създаване на продукцията си. Поради тази причина са изградени ТЕЦ „Девня“ и ТЕЦ „Варна“.

Постепенно, генерирайки значителни средства, електропроизводството от спомагателен за другите индустриални производства сектор се превръща в самостоятелен, и то значим отрасъл на икономиката. През 70-те години е изградена и АЕЦ „Козлодуй“, което е изключително далновидно решение на тогавашните ни управляващи и превръща България в основен електроенергиен играч и фактор на Балканите. Необходимо е да се отбележи, че в резултат на някои недостатъци на тогавашната планова икономика се достига до парадоксалното положение в най-големия производител и износител на електроенергия на Балканите да се въведе режим за ползване на тока от страна на населението.

След политическите промени в държавата ни в края на 80-те години започва процес на сриване, ограбване, прокарване на решения в ущърб на българската икономика, но в интерес на чужди такива и дори заличаване на цели отрасли на икономиката на България. Този процес не подминава и електропроизводствения ни отрасъл. Около него бързо се създава цяла прослойка, известна като „енергийна мафия“. Създадоха се структури, в огромна степен паразитни, като Българския енергиен холдинг (БЕХ), Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и  Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), които освен за прокарване на определени интереси, се използват за назначаване на „наши хора“ на цинично високи заплати. Предвид факта, че в този отрасъл се генерират огромни парични средства, той по естествена причина се превърна в притегателен център като способ за забогатяване както за новата ни политическа върхушка, така и за организираната престъпност (трудно е да се направи разграничение между тях). Чрез използване на различни схеми на облагодетелстване в процеса се включват знакови лица, на практика от целия ни политически спектър:

БСП – Румен Овчаров, Георги Кадиев, Кирил Добрев, Драгомир Стойнев и не само; ГЕРБ – Бойко Борисов чрез подставени лица, едно от които е Румен Николов – Пашата, Делян Добрев и не само; ДПС – Ахмед Доган и Делян Пеевски, чрез подставени лица като Данаил Папазов – бивш министър на транспорта в кабинета „Орешарски“, Стоян Димитров Щърбаков – бивш служител на БМФ и бивш сътрудник на ДС с псевдоним „Велко“, Тодор Илиев Дичев – бивш високопоставен служител на ДАНС, Илко Димитров Желязков – бивш служител на ДАНС и зам.-председател на Националното бюро за контрол на СРС, известно време е и председател на съвета на директорите на ТЕЦ „Марица изток-2“, санкциониран заедно с Пеевски по глобалния закон „Магнитски“, и не само; ПП-ДБ – Иво Прокопиев, който в голяма степен е протеже на Иван Костов, Иво Мирчев – депутат от ДБ, Юлиян Попов – бивш министър на околната среда и водите, кандидат за еврокомисар, и не само.

През годините особено активни в присвояване на средства от отрасъла, създаване на корупционни схеми и мафиотизирането му са ДПС и ГЕРБ, често работейки съвместно, вероятно поради най-дългото си присъствие (скрито и явно) във властта. Фрапиращи примери са изплащането на многоцифрен хонорар на Ахмед Доган като консултант при изграждане на хидросъоръжението „Цанков камък“ и придобиването на ТЕЦ „Варна“ от страна на Доган. Необходимо е да се отдели специално внимание на ТЕЦ „Варна“. Същият е проектиран така, че да използва като суровина въглища от района на Донбас, които имат своите специфики (ниска калоричност, високо съдържание на сяра). В годините преди придобиването му от Доган основен доставчик на въглища за ТЕЦ-а е фирмата на Александър Усачев – украински гражданин, установил се трайно в България и живеещ по това време в гр. Варна. Изпълнителен директор по това време е инж. Минчо Минчев. Двамата, с активното съдействие и участие на високопоставени представители на ГЕРБ (по непотвърдена информация с отчисления за Бойко Борисов), създават и установяват множество схеми за източване на средства, например фиктивен внос на въглища, заплащането им на завишена стойност. Самият ТЕЦ е от т.нар. стратегически обекти от значение за националната сигурност. Същият е част от мощностите, осигуряващи „студен резерв“, т.е. в случай на голяма авария или поради друга причина на недостиг на електричество да се включи и да подава нужното количество в електропреносната мрежа. Като част от „студения резерв“ ТЕЦ-ът регулярно получава значителни суми от държавата за това, че поддържа мощностите си в резерв. Истината е, че известно време преди да бъде приватизиран и категорично за времето след приватизирането му от Доган, ТЕЦ-ът не поддържа в готовност мощности, позволяващи му да се включи в случай на нужда. Дори нещо повече, на практика тези мощности вече не съществуват, тъй като веднъж изведени от експлоатация, те не биха могли да бъдат повторно приведени към такава. Същевременно обаче регулярно получава предвидените средства за поддържане на „студен резерв“.

В резултат на т.нар. „Зелена сделка“ и благодарение на престъпните управленски решения на ГЕРБ-СДС, ДПС и ПП-ДБ, в ущърб на интересите на българските граждани, България е поела ангажимент да затвори ТЕЦ-овете си. Вследствие на това страната ни ще претърпи огромни загуби, които ще бъдат понесени от населението. ЕС е предвидил отпускане на средства за компенсации, които в никакъв случай не могат да покрият нито загубите ни, нито пропуснатите ползи – тези средства обаче са доста привлекателни за определени лица от близкото обкръжение на ГЕРБ – Бойко Борисов, ДПС – Делян Пеевски, и ПП-ДБ – Иво Прокопиев. Тези лица предприемат поредица от действия, вкл. законодателни, за да си осигурят усвояването на тези средства за сметка на всички нас. Европейските средства се насочват към определени кръгове от близки до властта хора за изграждане на ВЕИ, като полезността на същите – както за икономиката, така и за природата, а да не говорим за хората – е меко казано съмнителна. Апетитите на тези хора към заграбването на парите от ЕС, които се отпускат на България по т.нар. План за възстановяване и устойчивост – ПВУ, диктуват приемането на престъпни за българския държавен интерес документи. При този процес, който на следващите страници ще очертаем, страната ни се завладява от частни ВЕИ проекти – вятърни и соларни централи, собственост на неколцина родни олигарси, свързани главно с Бойко Борисов, Делян Пеевски, Иво Прокопиев и техните подставени лица. Заради тези ВЕИ проекти се планира затварянето на електроцентралите и мините в Маришкия басейн, с цел да се освободи  капацитет за пренос на енергията от частните ВЕИ централи, форсира се продажбата на двата ни платени ядрени реактора на площадката на АЕЦ „Белене“, която може да се довърши в кратки срокове и да осигури енергийна независимост на държавата за следващите 50 – 100 години, осигурявайки евтина базова енергия без въглеродни емисии, независеща от непостоянните слънце и вятър. Тези частни ВЕИ проекти съсипват земеделието, вредни са за здравето на човека, почвата, животинския свят и природата; водят до суша и загуба на поминък за местното население. Те служат на частния интерес в ущърб на държавния. Без решителен отпор очакваната съдба на родната енергетика е бърза и болезнена смърт, а за народа ни – енергийно робство, обедняване, емиграция, загуба на територия чрез обезлюдяване – логичен край на държавността. За още информация и конкретни примери – четете на сайта Красива България.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК