Основен проблем на здравеопазването на „прехода“ е системното изместване на фокуса на вниманието на националните власти. Вместо фокусът да е опазването здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, каквато е целта, записана в Закона за здравето, през последните две десетилетия фокусът все повече се измества към заплащането на болници и лекари и изобщо – към материалната страна на здравната ни система. Ето как вместо в центъра на внимание на политиката по здравеопазване да стои пациентът с неговите нужди, управляващи, политици и синдикати са съсредоточили вниманието си единствено към заплащането на лекари и болници.

ПАЦИЕНТЪТ Е ПРЕВЪРНАТ В СРЕДСТВО ЗА ПЕЧЕЛЕНЕ НА ПАРИ, В УДОБНА ЖЕРТВА НА СИСТЕМАТА

На свой ред здравето на гражданите, вместо да е обект на системна, задълбочена и цялостна грижа като: превенция чрез провеждането на задължителни безплатни периодични профилактични прегледи; осигуряване на финансово достъпно здравеопазване и спешна медицинска помощ при нужда, консултативни прегледи и грижа, както и индивидуален подход към здравето на всеки пациент, в днешно време опазването на здравето става все по-труднодостъпна за обикновения гражданин услуга, свързана с много разход на време, пари и нерви. Когато към това се прибави и липсата на медицински кадри в малките населени места, в труднодостъпните и отдалечените райони на страната ни, това прави живота и оцеляването на хората там несигурно и е една от основните причини за обезлюдяването на малки населени места и цели райони от България.

● Друг важен проблем на националната ни политика по здравеопазване е, че държавата ни е майка за държавните и частните болници, а мащеха – за общинските болници. Това неравнопоставено отношение на държавата към общинските болници и тяхното материално оцеляване на свой ред рефлектира във възможностите на тези болници да поемат здравните нужди на населението в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони на страната. „Благодарение“ на именно това отношение, общинските болници в по-голямата им част са поставени в положение на трудно оцеляване и под постоянната напоследък заплаха да не могат да се издържат и да фалират. Това самò по себе си застрашава възможността на населението от тези райони, които се намират далеч от големи градове: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен и др., да има при нужда бърз достъп до близка болница и спешна медицинска помощ. Това при някои болестни състояния като инсулт и инфаркт нерядко е фатално, тъй като за тях е от изключителна важност да се реагира адекватно в рамките на тъй наречения „златен час“. Същото се отнася и за бременните жени и децата. Не бива да се забравя също, че именно в провинцията са разположени и редица предприятия от въгледобивната, енергийната, химическата, железопътната и други сфери, при които авариите са съпътстващ риск и при възникване на такива е нужен бърз достъп до спешна помощ в най-близката болница, която обичайно е общинска.

● Съществен проблем на здравната ни система е, че въпреки изричните законови задължения на Министерския съвет и на Министерството на здравеопазването, държавата в лицето на тези свои органи де факто е абдикирала от задълженията си и прехвърля все повече от тях на НЗОК. По този начин през последните 12 – 15 години НЗОК с нейните териториални структури РЗОК се превърна в явлението „държава в държавата“. Това е така, тъй като този орган си присвоява все повече функции, които не са му присъщи, като се намесва както в стопанската дейност, така и в трудовите взаимоотношения на болниците с наетите от и в тях медицински специалисти. И в двата случая това е недопустимо, тъй като тези взаимоотношения се регулират от Кодекса на труда, от Закона за лечебните заведения и Закона за здравето. Но за това порочно явление голяма роля играят парламентарните лобита, които прокарват законодателство в полза на НЗОК и във вреда на болници и пациенти. Законодателството отново е в услуга на държавните и маститите частни болници.

ЗАД ТЕЗИ ПАРЛАМЕНТАРНИ „СИМПАТИИ“ ОТНОВО СТОЯТ ПАРИ. МНОГО ПАРИ

На фона на вечния плач как се източва здравната каса, изобщо и дума не се споменава, че източването се извършва от мастити частни болници като „Сърце и мозък“, „Аджибадем – Токуда“ и др. Те пък на свой ред са обвързани с фармацевтични компании като „Софарма“, „Чайка фарма“, „Пфайзер“, „Рош“ и прочее, от които също се черпят сериозни комисиони за пласмент на продукцията им – лекарства, медицинска апаратура, консумативи и прочее. Затова не се чудете, когато лекари от частни клиники, медицински центрове и болници ви изпращат към точно определени аптеки или дрогерии. Всичко там е свързано!

А здравната ни каса я източват именно тези мастити болници, като например „Сърце и мозък“ през изминалите години са реализирали надлимитна дейност за около 7 млрд. лв., или почти колкото е бюджетът на НЗОК. За това държавата обаче си затваря широко очите, защото посочени от тези мастодонти лица са в управлението на подходящите места. Такива има и в Народното събрание и те са на хранилка към медико- и фарма-мастодонтите. А плачът на НЗОК е само за пред обикновения народ – масовия потребител, за да се оправдаят последващите рестрикции върху болниците, които обслужват именно този потребителски контингент, които болници и без това са вече на „апаратно дишане“. С една дума, този плач си е чиста демагогия за пред масовата публика.

ЕТО КАК ДЪРЖАВАТА „ПОЛАГА ГРИЖИ“ ЗА УЯЗВИМИТЕ СВОИ ГРАЖДАНИ

За да се отчитат после статистики за най-болна нация, най-проблемна демография и най-лошо здравеопазване, съпътствани от най-високата смъртност на най-млади години в родната ни България! И докато в България има само една здравна каса, а в другите страни в ЕС има много повече и по този начин там монопол няма, а има конкуренция (за сведение – в Германия има около 103 действащи здравноосигурителни каси, обособени на браншови, социален и други принципи). Докато има монопол, положението в България няма да може да се промени.

Затова ние от ПП „Величие“ имаме готовност, разполагаме и с капацитета да предложим такива структурни, административни и законодателни предложения, с които да насочим вниманието и грижата на държавата към пациента и неговите нужди – превантивни, здравеопазващи и рехабилитационни. С изработените от нас законодателни предложения и предложения за административни мерки и структурни промени целим да наложим друг начин на организация на националното ни здравеопазване. Затова е добре да се обединим в усилията си, ако искаме родният кораб да плава, а не да потъва в бездната на болното ни от корупция „здравеопазване“!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК