Хайде да си го кажем право в очите – България не просто се „изправя пред предизвикателства“. Тя затъва. И не просто затъва – тя е буквално влачена към трета национална катастрофа от собствените си, до шия оплетени в корупция и безхаберие политици. Време е да спрем да се самозалъгваме с евфемизми и да погледнем истината в очите: най-старата държава в Европа, тази хилядолетна крепост на духа, днес е на път да изчезне, разядена отвътре.

Не ме заблуждавайте с приказки за „предизвикателства“ и „реформи“. Ние сме минали през две кървави национални катастрофи, които са ни оставили белязани. Сега се изправяме пред трета, но тя е по-коварна – това е катастрофа на бавното, мъчително изчезване, без изстрели, без ясни фронтове, просто тиха агония, дирижирана от продажни, спорно легитимни елити.

Демографският гробокопач: Кой ще погребе България?

България не просто се топи – тя се разпада демографски. Нация, която не ражда, умира. Нация, която гони децата си по света, е на път да се затрие. Милиони българи избягаха от мизерията, несправедливостта и безнадеждността, оставайки зад себе си обезлюдени села и градове призраци. Кой ще работи? Кой ще плаща пенсии? Кой ще гради бъдеще? Отговорът е брутално прост: никой. Докато шепа „избрани“ трупат милиони, България остава без хора. Това не е криза, това е национално обезкървяване.

Корупцията – раковата зараза на държавата

Да наречеш българските политици „продажни“, е комплимент. Те не просто продават интересите на нацията – те я разграбват с всеки изминал ден. Корупцията не е само проблем; тя е система, която функционира безупречно, осигурявайки просперитет на малцина за сметка на милиони. Обществени поръчки, здравеопазване, енергетика – няма сфера, която да не е заразена. И докато народът едва свързва двата края, „елитът“ се кипри с имоти и офшорни сметки.

А правосъдието? Няма такова. Съдебната система е бутафория, инструмент за разчистване на сметки и защита на силните. Когато законът е само за простосмъртните, а престъпниците носят сако и вратовръзка, доверието умира. А с него – и надеждата. Как да вярваш в държава, която не може да те защити от крадците си?

Политическият цирк: безпътица и хаос

Така наречената „политическа класа“ е сборище на безпринципни кариеристи, които се интересуват единствено от собственото си оцеляване и достъп до властта. Постоянните избори, липсата на стабилни правителства, празните обещания и безсмислените скандали са директен саботаж на държавността. Няма визия, няма стратегия, няма истински държавници. Има само вечна борба за кокала, докато държавата се разпада. Тази спорна легитимност на управляващите не просто създава усещане за отчуждение – тя е пряка причина за безвремието, в което живеем.

Образованието и здравеопазването – пълен разпад

Ако искаш да унищожиш една нация, отрежи ѝ бъдещето. Точно това се случва с образованието ни – то е в руини, неспособно да подготви младите хора за 21-ви век. Докато училищата се затварят, а университетите бълват безработни, българските деца са осъдени на посредственост или емиграция.

Със здравеопазването е същата трагедия. То не е за всички, а за тези, които могат да си го позволят. Липсват лекари, липсва апаратура, липсва грижа. В 21-ви век българи умират от предотвратими болести, защото системата е болна, прогнила, неизлечима.

Краят ли настъпва?

И така, стигаме до страшния въпрос: Трета национална катастрофа ли е това? Отговорът е „да“. Но не като онези от миналото, които дойдоха с оръжия и бойни полета. Тази катастрофа е по-страшна, защото е тиха, системна и вътрешна. Тя е резултат от десетилетия на бездействие, корупция и предателство от страна на тези, които трябваше да ни водят.

България, най-старата държава в света, днес е на път да изчезне не от външен враг, а от собствените си управляващи. Въпросът вече не е дали ще има катастрофа, а кога ще се събудим от тази агония и ще спрем самоунищожението. Ако изобщо има кой да се събуди.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК!