Всеки път, когато се заговори за държавния бюджет, хората си задават едни и същи въпроси: Ще се увеличат ли заплатите? Ще има ли повече пари за пенсии? Ще се инвестират ли средства в икономиката и бъдещето на страната? Бюджетът за 2025 г. изглежда така, сякаш опитва да отговори на тези въпроси – поне на хартия. Приходите са планирани на 55.2 млрд. лв., разходите – 53.1 млрд. лв., а страната продължава да се движи по пътя към еврозоната.

Но зад тези числа се крие друга реалност. Разходите за заплати и социални помощи растат с бързи темпове, но инвестициите, които биха гарантирали икономически растеж в бъдеще, изостават. А най-големият въпрос е откъде ще дойдат парите за всичко това в дългосрочен план?

Дефицитът и дългът – баланс или риск?

За пореден път бюджетът е направен така, че да изглежда стабилен, но с цената на нови дългове. Въпреки че приходите са по-високи от миналата година, дефицитът от 7.1 млрд. лв. трябва да бъде покрит с нови заеми.
- През 2024 г. дългът е 38.2 млрд. лв., но до края на 2025 г. ще нарасне до 41.5 млрд. лв.
- До 2028 г. прогнозата е за дълг от 53.5 млрд. лв.
- За сравнение, през 2020 г. държавният дълг беше само 29.3 млрд. лв.
Това не е просто голямо число – това са пари, които в бъдеще трябва да се връщат. Лихвите по тези заеми ще растат, което означава, че всяка година ще се налага да отделяме все повече средства само за да обслужваме старите задължения.

През 2025 г. 1.57 млрд. лв. ще отидат само за лихви – повече, отколкото България планира да вложи в модернизация на болници и училища.

Пенсии – растат, но за сметка на какво?

Пенсионерите остават приоритет в бюджета. През 2025 г. за пенсии са отделени 10.5 млрд. лв., а тази сума ще продължи да расте.

-През 2024 г. за пенсии бяха отделени 10.0 млрд. лв., което означава ръст от 500 млн. лв.
- До 2028 г. разходите за пенсии ще надхвърлят 12.6 млрд. лв.
Това звучи добре, но съществува основен проблем – пенсионната система продължава да работи на загуба. Работещите, които внасят осигуровки, намаляват, а броят на пенсионерите се увеличава.
- През 2025 г. държавният бюджет ще доплати 8.1 млрд. лв. към пенсионната система, защото вноските от работещите не са достатъчни.

Ако този модел не се промени, в следващите години ще се наложи или увеличение на осигуровките, или нови заеми за покриване на пенсионните разходи.

Майчинството – повече пари, но не и по-добри условия

Държавата увеличава помощите за майки, като предвижда:
- 65 млн. лв. за първо дете
- 120 млн. лв. за второ дете
- 1.3 млрд. лв. за детски надбавки и социални помощи
Но големият проблем остава същият – няма достатъчно детски градини и ясли, което прави връщането на майките на работа изключително трудно.
- В момента в България има недостиг на над 35 000 места в детски градини, особено в големите градове.
Парите са важни, но без социална инфраструктура те не решават проблема.

Здравеопазването – защо харчим милиарди, но не усещаме разлика?
През 2025 г. бюджетът за здравеопазване ще бъде 7.2 млрд. лв. – повече от всякога, но системата остава неефективна.

- През 2024 г. здравният бюджет беше 6.7 млрд. лв., което означава ръст от 500 млн. лв.
- Над 50% от тези средства отиват за болнична помощ, но чакащите за прегледи и операции се увеличават.
Болниците са в тежко финансово състояние, липсват медицински кадри, а пациентите чакат с месеци за елементарни процедури. Ако не се въведат по-добър контрол и повече инвестиции в дигитализация и модернизация, системата ще продължи да страда.

Образование – готвим ли кадри за бъдещето?

През 2025 г. бюджетът за образование ще бъде 7.5 млрд. лв., но проблемът е, че много от тези пари отиват за заплати, а не за модернизация.
- През 2024 г. бюджетът за образование беше 6.8 млрд. лв., което означава увеличение със 700 млн. лв.
- Над 60% от тези пари ще отидат за заплати на учители, но няма сериозни инвестиции в иновации.
В България все още липсват достатъчно специалисти в техническите и инженерните професии. Ако държавата не направи сериозни инвестиции в тази посока, образователната система ще остане остаряла и неефективна.

Земеделие, животновъдство и туризъм – подценени сектори

- България внася повече храни, отколкото произвежда, въпреки че има потенциал да бъде силен износител на селскостопанска продукция.
- Земеделците се оплакват от недостатъчна подкрепа, особено малките производители, които трудно се конкурират с големите вериги.
- Животновъдите изпитват трудности с изкупните цени и липсата на адекватна държавна политика.
Подкрепата за туризма също не е достатъчна. Основният проблем е, че България разчита на летния и зимния сезон, но извън тях туристическият сектор е в застой.
Какво липсва?
Подкрепа за целогодишен туризъм, включително развитие на селски и културен туризъм.
Инвестиции в маркетинг на страната като туристическа дестинация извън традиционните пазари.
По-ясна стратегия за развитие на биоземеделието и износа на български храни.

Инфраструктурни проекти – какво е планирано?

През 2025 г. капиталовите разходи за инфраструктура ще бъдат 5.35 млрд. лв.
- 5.5 млрд. лв. за транспорт – изграждане на магистрали, жп линии и подобряване на градския транспорт.
- 3.2 млрд. лв. за енергетика – модернизация на електропреносната мрежа и енергийна ефективност.
- 1.8 млрд. лв. за здравеопазване – реконструкция на болници.
- 2.2 млрд. лв. за образование – строеж и ремонти на училища и университети.
Макар и тези числа да изглеждат внушителни, проблемът не е в парите, а в забавянето на реализацията на инфраструктурни проекти. Ако обществените поръчки продължават да се изпълняват бавно, България ще продължи да изостава по отношение на инфраструктурата.

Бюджет за Брюксел или за България?

Този бюджет изглежда така, сякаш основната му цел е да изпълни критериите за еврозоната, но не и да реши дългосрочните проблеми на България.

- Дългът расте твърде бързо – от 38.2 млрд. лв. (2024) до 41.5 млрд. лв. (2025)
- Пенсионната система е в сериозен дефицит – 8.1 млрд. лв. ще дойдат от държавния бюджет
- Над 50% от здравния бюджет отиват за болници, но услугите не се подобряват
- В образованието има 700 млн. лв. повече, но без истински реформи

Ако не започнем да мислим в перспектива, ако не се насочим към образование, иновации, дигитализация и ефективно управление на разходите, след няколко години ще се изправим пред труден избор – рязко вдигане на данъците или орязване на социалните разходи.

Това не е бюджет, който създава устойчиво бъдеще. Това е бюджет, който просто кърпи положението.

Присъединете се към нашата общност в Telegram  ТУК