В редакцията на вестник „Красива България“ постъпиха редица въпроси, свързани с българската история, култура и духовност. В търсене на отговорите потърсихме мнението на двама учени – Румяна Златанова от Университета в Хайделберг, и Спартак Паскалевски, ръководител на Лаборатория по иконография и семиотика, които откликнаха на поканата ни за участие в този разговор. Акцент в днешното издание е Кирило-Методиевският културен маршрут – част от културния маршрут на Съвета на Европа.

Какъв е поводът за проведения на 26 и 27 ноември 2024 г. в Археологическия музей „Велики Преслав“ Национален информационен семинар „Българският Кири­ло­-Методиевски културен маршрут – част от Културния маршрут „Кирил и Методий“ на Съвета на Европа“?

Информационното събитие бе организирано от Министерството на културата и има задачата да популяризира идеята за участие на културни институции, общини и граждански инициативи в Културния маршрут „Кирил и Методий“ на Съвета на Европа.

В интерес на по-активното включване на културното наследство в образователната социализация, културните маршрути на Съвета на Европа имат за цел да демонстрират „чрез пътуване през пространството и времето как наследството на различните страни и култури в Европа допринася за споделено и живо общуване с паметниците и артефактите на културното наследство“.

Понастоящем 48-те маршрута, дефинирани въз основа на древния поклоннически маршрут до Сантяго де Компостела, пресичат 60 държави в Европа и извън нея. Сред тях е и маршрутът „Кирил и Методий“.

От 2020 г. в общоевропейската инициатива активно участва Кирило-Методиевският научен център при БАН, а от 2023 г. – и Археологическият музей „Велики Преслав“. Дейността на Кирило-Методиевския научен център при БАН дава насоки за организиране на националния маршрут с оглед на значимия потенциал в областта на Кирило-Методиевското наследство у нас като културна традиция.

С какво се характеризира задачата за създаване на национален маршрут като интегрална част от общоевропейския Културен маршрут „Кирил и Методий“?

Маршрутът ще бъде отворен за съседните страни с възможност наследството на Бълга­рия да се свърже с това на Гърция, Румъния, Северна Македония, Албания, Черна гора и Турция. По своя характер това наследство е материално и нематериално и включва паметници на графичната култура, на литургичната практика, храмове и манастири, археологически резервати, стари градски квартали, архитектурни ансамбли, училища и университети, библиотеки и архиви, светски празници и народни обичаи.

Какви теми ще включва?

С включване на теми като „Пътят на апостолите“, „Пътят на учениците“, „Азбуките“, „Книжовното наследство“, „Денят на светите Кирил и Методий“, „Поклонението“ и пр. не само ще се представя културното наследство по нашите земи, но и ще се разкриват възможности за комуникация, опознаване и популяризиране на това културно наследство, като се създаде национален маршрут – интегрална част от общоевропейския.

Какви други перспективи се откриват?

Чрез популяризиране на нашето културно наследство се предпоставя бъдещото ни активно учас­тие в общоевропейския процес, инициира се създаването на нови зони в интегрираната схема, която ще дава достъп до трансгранични туристически проекти, базирани на културни и природни ресурси. Така към Кирило-Методиевския маршрут се включват природни (био)резервати и забележителности, като основни пунктове навсякъде се явяват и паметниците на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Европейският културен маршрут „Кирил и Методий“ може да бъде добра възможност за дейно участие на нашите общини и църковни общности в поддържане на местните паметници на културата и популяризиране на своите традиции, обичаи и местни забележителности.

Какви са проектираните цели?

Тематично културните маршрути на Съвета на Европа обединяват следните области: „Религиозно наследство“, „Ранните европейци“, „Пейзаж и занаяти“, „История и цивилизации“, „Изкуство и архитектура“. Чрез участието ни в тях се цели засилване потенциала за културно сътрудничество, устойчиво териториално развитие и социално сближаване, опознаване на исторически и културни ценности и откриване на по-малко известни дестинации.

Споразумението спомага за разширяване на културния обмен и туризма чрез активизир­а­нето на местни и регионални управления, университети и професионални общности. А разгръщането на гражданските инициативи и поклонничеството ще допринесе за възраждането на традиции и културни проекти, развиващи и утвърждаващи нови тематични и алтернативни туристически маршрути.

Каква е задачата за съвременния българин?

Време е описаният маршрут да заживее в съзнанието на нашите съвременници, които да превърнат осъществяването му в нова мисия, в национална съпричастност към съдбата на България в съвременния свят, като възкресят непреходните ценности от нашето минало, когато още преди векове „епископът на българите... светейшият и славен архиепископ на Първа Юстини­ана и на цяла България, господин Теофилакт“ напомня в „Пространното житие на светия наш отец Климент“ от XI-XII в.:  

„... Христовите изповедници, като знаели, че Господ заповяда на пъдените от един град да бягат в друг, закопнели за България, започнали да мислят за България и се надявали, че България ще им даде покой.“

Още отговори на вашите въпроси очаквайте в следващите ни броеве.

Присъединете се към нашата общност в Телеграм  ТУК